След завръщането си в Белия дом, Доналд Тръмп се готви да въведе икономически политики, които могат значително да преначертаят търговските и финансови отношения както в Америка, така и отвъд Атлантическия океан. Базирайки се на опита от предишната му администрация и предизборните обещания, можем да очертаем вероятните последици от неговата икономическа програма.
Търговската политика на Тръмп вероятно ще се върне към протекционистките мерки, познати от първия му мандат. Администрацията вече сигнализира намерение за въвеждане на по-високи мита върху вноса, с потенциален фокус върху универсално тарифиране от 10-20% за всички внасяни стоки. Тази стратегия цели намаляване на търговския дефицит на САЩ, но същевременно рискува да увеличи потребителските цени и да предизвика отговор от търговските партньори.
В данъчната сфера можем да очакваме продължаване на намаленията от 2017 година, които иначе биха изтекли през 2025. Бизнесите вероятно ще получат допълнителни облекчения, а корпоративните данъци могат да бъдат допълнително редуцирани с цел стимулиране на местното производство. Тези политики биха могли да увеличат бюджетния дефицит, което от своя страна поставя въпроси за дългосрочната фискална стабилност.
Енергийният сектор може да очаква значително разхлабване на регулациите с цел увеличаване на вътрешния добив на нефт и природен газ. Тръмп многократно е критикувал зелените политики и вероятно ще преразгледа редица климатични инициативи. Този подход би могъл да понижи цените на енергията в краткосрочен план, но повдига тревоги относно дългосрочните екологични последици.
За Европа икономическата политика на Тръмп представлява сериозно предизвикателство. Увеличените тарифи върху европейски стоки биха имали съществено влияние върху ключови индустрии като автомобилостроенето, селското стопанство и луксозните продукти. Европейският съюз вероятно ще отговори с ответни мерки, което може да доведе до ескалация на търговското напрежение между дългогодишните съюзници.
Отбранителната политика също ще има икономически измерения, с очакван натиск върху европейските членове на НАТО да увеличат разходите си за отбрана. Тръмп нееднократно е критикувал европейските страни за недостатъчните им военни бюджети, и това вероятно ще се превърне в точка на напрежение в трансатлантическите отношения.
Енергийната сигурност на Европа също може да бъде засегната. Американската политика спрямо руските енергийни доставки и европейската енергийна независимост вероятно ще претърпи промени, което ще повлияе на стратегическите решения на европейските лидери.
Валутните пазари ще реагират на тези промени, с възможни флуктуации в курса на долара спрямо еврото. Международната роля на щатската валута и нейното използване в глобалната търговия също могат да бъдат повлияни от новата икономическа ориентация на Вашингтон.
Важно е да се подчертае, че реалното въздействие на икономическата политика на Тръмп ще зависи от множество фактори, включително политическата среда в Конгреса и способността на администрацията да реализира амбициозните си планове. Ясно е обаче, че както американската, така и европейската икономика се подготвят за период на значителни промени и предизвикателства в търговските отношения.