Има ли балон в ръста на цените на недвижимите имоти в България?

В последните години пазарът на недвижими имоти в България претърпя значителни промени. След като през 2008-2012 г. цените на жилищата спаднаха с около 40%, от 2013 г. те започнаха да се възстановяват и да растат с ускорен темп. През 2021 г. средната цена на квадратен метър в страната достигна 1 200 лв., което е с 10% повече от предходната година и с 60% повече от дъното през 2012 г.

Този ръст на цените предизвика много дискусии и спекулации за това, дали имаме дело с балон на пазара, който може да се спука и да доведе до нов кризисен сценарий. За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем какво е имотен балон и какви са факторите, които го формират.

Имотният балон се характеризира с „надути“ (точно както балон) стойности на недвижимите имоти. Скокът в цените, водещ до тези условия, обикновено е причинен от комбинация от голямо търсене на жилища и нисък капацитет на свободни имоти за продажба на пазара. Това води до дисбаланс между предлагането и търсенето, който стимулира спекулативното поведение на купувачите и продавачите. Купувачите се надпреварват да закупят имот, докато цените са още ниски, а продавачите задържат своите имоти, очаквайки по-високи цени в бъдеще. Така се създава самоподхранващ механизъм, който увеличава цените до нереалистични нива.

За да имаме балон, обаче, не е достатъчно само да имаме ръст на цените. Трябва да имаме и **разминаване** между цените и **основните показатели** на пазара, като доходите на домакинствата, инфлацията, строителството, жилищното кредитиране и др. Ако цените растат по-бързо от тези показатели, то това означава, че имаме **прекомерна оценка** на имотите, която не отразява реалната им стойност. Тогава можем да очакваме корекция на пазара, която да изравни разликата.

Какви са последствията от имотен балон?

Имотният балон може да има сериозни отрицателни последствия за икономиката и обществото. Когато балонът се спука, цените на имотите падат рязко, което води до загуба на богатство и капитал за собствениците на имоти. Това намалява тяхната консумация и инвестиции, което от своя страна засяга производството, заетостта и доходите в страната. Спадът на пазара на недвижими имоти може да предизвика и финансова криза, ако банките имат голяма експозиция към жилищните кредити и страдат от лоши заеми и недостиг на ликвидност.

Освен това, имотният балон може да има и социални последствия, като увеличаване на неравенството, създаване на гета, намаляване на мобилността и достъпността до жилища. Когато цените на имотите са прекомерно високи, това затруднява достъпа до жилище за младите хора, семействата с ниски доходи и социално уязвимите групи. Това води до сегрегация на пазара на жилища, която усилва разделението между богати и бедни, между център и периферия, между градове и села.

Затова е важно да се следи за признаците на имотен балон и да се предприемат мерки за предотвратяване или ограничаване на неговия растеж. Тези мерки могат да включват регулация на кредитния пазар, стимулиране на строителството, подобряване на данъчната политика, развитие на социалното жилищно строителство и др.

#somonibg #somonibggold

На телефон 0879/253 197 и на сайта https://somonibg.com можете да получите актуални предложения и консултация по отношение на инвестицията в злато.