6 мита за работата на застрахователния брокер

Познавате ли добре услугата и добавената стойност на застрахователния брокер? Днес ще разкрием 6 популярни мита, в които хората вярват, но истината е някъде другаде.
Мит 1: През застрахователния брокер е по-скъпо
Истината е различна, застрахователните услуги са с регулирани цени, а самите компании плащат на брокерите. Плащате една и съща сума, като печелите брокер, който дества във ваша полза.
Мит 2: Не ми са нужни посредници, мога и сам
Не пренебрегвайте труда и позицията на брокера, който познава в детайли услугите на всички компании и може да предложи по-добро решение от това, което вие сте избрали.
Мит 3: Застрахователят може да ми даде по-добри условия, защото няма да плаща на брокери
Цените са фиксирани, което означава – една определена застраховка струва навсякъде една и съща сума. Няма значение откъде я взимате. Още нещо, повечето офиси с марка на застрахователно дружество са всъщност различни юридически лица.
Мит 4: Работата на брокера е само да ми продаде услугата
Добре подбраният брокер е ваш представител и той поема отговорност за услугата, като я адаптира до вашите конкретни нужди.
Мит 5: Брокерите си правят каквото си искат
Не е точно така, дейността на всеки брокер е контролирана от Комисия по финансов надзор. Да си брокер е равносилно на това да изпълняваш определени задачи под стриктно наблюдение и контрол.
Мит 6: Ако брокерът сбърка, аз поемам отговорността
Съществува застраховка „Професионална отговорност” и ако на клиента бъдат нанесени някакви вреди по вина на брокера, то клиента получава обезщетение от застрахователя на брокера. Това е валидно дори и в случай, че брокерът фалира или няма възможност да отговаря за загубите.

Ако и вие имате въпроси за работата на застрахователния брокер, задайте ги. Ще сме щастливи да отговорим!

Свържете се с нас на 📞 042 605 202, за да получите консултация и предложение за подходящ тип застраховка, която да покрие възможно най-много рискови ситуации. #somonibg

Сигурността е лек за вашата болка… – притча

Един предприемач имал много проблеми в работата си. Бил затънал в дългове, все се сблъсквал с някакви проблеми, понякога клиентите му се оплаквали, банката не му давала кредит. Положението толкова се влошило, че не виждал никакъв изход от ситуацията.

Когато вече бил на ръба на силите си, седнал на една пейка в парка – да помисли още веднъж какво може да се направи. Но вместо това гледал уморено в една точка пред себе си и се чувствал все по-отчаян и притиснат. Изведнъж пред него изникнал симпатичен възрастен мъж и му се усмихнал.

– Виждам, че нещо ви тревожи – казал. – Защо не споделите с мен? Ако не мога да ви помогна, поне ще ви олекне.

И предприемачът му разказал какво го мъчи.

– Това ли било? – засмял се старецът. – Не се притеснявайте, за вашата болка има лек.

Попитал го как се казва, извадил химикал, написал чек и му го подал:

– Моля ви, приемете този чек от мен. С него ще успеете да се справите с проблемите си. Да се срещнем отново тук точно след една година и вие ще ми върнете парите.

Отчаяният мъж се съгласил. Взел чека и си тръгнал. Когато го погледнал, видял, че чекът е за 500 000 долара и е подписан от Джон Рокфелер. “Мога да платя веднага всичките си дългове, да купя нови машини и най-сетне всичко да ми потръгне!” – зарадвал се той. Прибрал се и оставил чека в сейфа.

На другия ден решил да свърши това онова преди да отиде да осребри чека. Бил спокоен, усмихнат. Успял да сключи успешна сделка още преди обяд. След това трябвало да направи още нещо. За два – три дни предприел действия, които осигурили пари за най-належащите нужди на бизнеса му. Предприемачът се трудел спокойно, с радост и изглежда късметът му най-сетне бил проработил.

Една година по-късно, той отключил сейфа, взел чека и тръгнал към мястото на срещата с възрастния господин. Бизнесът му бил потръгнал. Бил успял да го стабилизира и развие. Имал достатъчно пари и поръчки, било му леко на сърцето. Седнал на пейката и зачакал. След малко дошъл и възрастният мъж. Предприемачът точно посегнал да му даде чека и да му разкаже за успехите си, когато дотичала една медицинска сестра и хванала мъжа под ръка.

– Тръгвайте, господин Мартин – казала тя. После се обърнала към предприемача:

– Толкова се радвам, че най-накрая го намерих. Често се случва да изчезва. Надявам се, че не ви притеснява. Има навика да заговаря хората и да им се представя за Рокфелер.

Като казала това сестрата се разсмяла и изчезнала заедно с възрастният господин. А предприемачът останал сам на пейката да си мисли за спокойствието и успеха, които получил, когато минимизирал риска.

Свържете се с нас на 📞 042 605 202, за да получите консултация и предложение за подходящ тип застраховка, която да покрие възможно най-много рискови ситуации. #somonibg

Ако рискът е димящ въглен…

Ако рискът е като димящ въглен, който може да пламне всеки момент, застрахователните услуги са единственият пожарогасител, който цивилизацията е измислила.

Идеята за застраховките датира поне от 18-ти век преди Христа, с Кодекса на Хамурапи.

Според някои сведения, най-ранната писмена застрахователна полица се появява в древни времена върху вавилонски паметник с издълбан кодът на цар Хамурапи. Кодексът на Хамурапи е един от първите примери за писани закони.

Те предлагат форма на основна застраховка, при която длъжникът не трябва да връща заемите си, ако някаква лична катастрофа направи това невъзможно (инвалидност, смърт, наводнение и т.н.).

През Средновековието повечето занаятчии са били обучавани при майстори. Чираците прекарват детството си, работейки срещу малко или никакво заплащане. След като сами стават майстори, те плащат вноски на гилдията и обучават свои собствени чираци.

По-богатите гилдии имат големи каси, които действат като вид застрахователен фонд.Ако работилницата изгори – често срещано явление в предимно дървените градове на средновековна Европа – гилдията я построява отново с пари от собствени средства. Ако някой майстор е ограбен, гилдията покрива задълженията им, докато парите не започнат да постъпват отново. Ако майстор внезапно бъде убит или се разболее, гилдията подкрепя него или оцелялото семейство.

Тази защитна мрежа насърчава повече хора да напуснат селското стопанство, за да започнат развитието на различни занаяти. В резултат на това количеството на наличните за търговия стоки се увеличава, както и асортиментът от стоки и услуги. Основният стил на застраховка, използван от гилдиите, все още съществува днес под формата на групово покритие.

През 1666 г. големият пожар в Лондон унищожава повече от 13 000 сгради. Лондон все още се възстановявал от чумата, която го била почти унищожила преди година и много оцелели се оказаха без домове. В отговор на хаоса и разрухата, последвали опожаряването на Лондон, групи застрахователи, които са се занимавали изключително с морско застраховане, видели възможност да организират нов вид застраховки – тези срещу пожар. Те са изключително популярни и днес.

Свържете се с нас на 📞 042 605 202, за да получите консултация и предложение за подходящ тип застраховка, която да покрие възможно най-много рискови ситуации. #somonibg