Хората винаги търсят удачни възможности за инвестиция на техните „спящи“ пари. Имате една солидна сума спестена. Банките не ви дават почти нищо, защото от години лихвите по влоговете са почти минимални. Каквито и условия да изберете, една примерна сума от 20 000 лева надали може да ви донесе повече от 100 лева лихва за една година. Добре, тогава, къде да държим парите си?
Това е и едно от най-честите запитвания към нас.
Днес ще ви разкажа за един интересен подход, който е широко използван заради добрите си резултати към днешния момент.

Какво би било, ако инвестирате тези 20 000 лева в земеделска земя? Да, ясно е, че няма да я обработвате, но можете да я отдадете под рента на някой земеделски производител. При средна цена от 1000 лева на декар и рента около 40 лева на същата площ, вие просто и ясно печелите твърди 4% от вашата инвестиция. 20 000 лева могат да ви донесат чисти 800 лева минимална възвръщаемост на година, което е много добра печалба от „спящи“ пари. Допълнителен бонус – не дължите данък, парите от рентата на земеделска земя са необлагаеми.

Звучи добре, но къде е уловката?

Всъщност, уловка няма. Българското селско стопанство е богато субсидирано от Европейския съюз, което гарантира работата на големите земеделски кооперации. Това им позволява да изплащат и рента и да бъдат в плюс, дори и годината да е относително лоша. Това е тренд, който няма да се промени поне в следващите няколко години. Имате гарантиран пасивен доход.

Но какво ще се случи след това?

Работейки с пари, вие винаги трябва да имате поглед в бъдещето. Дискутирам с нашите клиенти следните три възможни сценария. Да започнем с първия, положителния. Нещата са страхотни, рентата е все така 4% (и нагоре) на годишна база. При коментираните 20 декара, за средно 25 години вие можете да удвоите първоначалната си инвестиция. Струва ви се бавно ли? Определено сте прави, но не сте мръднали и пръста си за това време. Съвсем друг въпрос е инфлацията, която може да „изяде“ приходите ви. Не се учудвайте, ако кооперацията иска да сключи дългогодишен договор за фиксирана сума на декар. 800 лева вчера, днес и утре могат да са различни суми пари.
Втори сценарий, реалният. Дали наистина тенденцията ще се запази? Можете ли да гарантирате вечните европейски помощи? Никой не може да го направи, а дали поставено на собствени мускули, селското ни стопанство ще издържи? Съчетайте го с обезлюдяващите се райони и ще получите една леко песимистична картина. Истината е плашещо проста – чудесата се случват само понякога. За останалото – трябва работа. Може да се наложи и вие да хванете лопатата и сам да станете инвеститор в собствената си земя. Може все пак и да не е така лошо.
Трети сценарий, песимистичен. Вашите 20 декара са още там, но няма кой да ги работи. Селата са обезлюдени, няма селско стопанство, няма и дотации от Европа. Притежавате 20 декара земя, които се обезценяват. Нямате приход от тях, опитвате се да ги продадете – цената е под това, което сте дали. Опитвате се да ги обработвате, не ви достигат силите. Единствен изход е да ги продадете на безценица. Било е лоша сделка.

Трудно е да предвидиш накъде ще поеме земеделието в България. Единствен съвет от мен би могъл да бъде – диверсифицирайте своите инвестиции в търсене на пасивния доход. Не залагайте всичко, разпределете риска.
Това е най-правилната политика за разумни инвестиции.

Николай Колев,  финансов експерт

*Публикуваната по-горе информация е лично мнение и не може да бъде бъде основа за взимане на инвестиционно или каквото и да е решение. При въпроси и интерес за консултация, свържете се с нас.